1 авг. 2008 г., 16:01

За двойния ник

825 0 8

 


Че някои са с двоен ник,

отдавна не е новост в сайта.

Но щом се клати кух шиник

на раменете, мегабайти

„поезия” да натворят

ще бъде само скучновато,

ще произвеждат и торят

обилно с гюбре. Сурогати

е имало! Ще има пак!

Дори и някой ще ги хвали

с надеждата, че – няма как –

ще му се върне, но едва ли,

освен хартия похабена

и безполезен шум във нета,

ще има друг ефект. От мене

един апел, молба, съвет:

каквито искате бъдете,

четете, викайте, спорете,

но честни, моля ви, бъдете,

пазете гордите Поети!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Остана ни едното име!
    Нека го опазим!
    Поздравявам те, Весан, за апела и те подкрепям!
    Безрезервно!
  • Точно така!!!
  • Здравей Весан! Днес се радвам на позната поезия, от обичани от мен поети. Видях, че са се завърнали тук Ангар и Победител. Много съм щастлива, че и твоите стихове ще мога да чета с удоволствие . За двойните никове, и публикуването под тях. Двуличието и прикриването по този начин, не е лицето на поета. Дано се преустанови тази практика. Подкрепям и се присъединявам към апела ти.
  • Да, хубав е!
  • Много хубав призив!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...