Бяла риза, вмирисана на пот,

нима това е целият ти живот?

Бедна кръчма, утайка за душата,

нима това ти е мечтата?

Прости хора с няколко лица,

приятели или глупаци без сърца,

пълнят ти чашата със сладка отрова,

притъпяват сетивата, насаждат ти злоба.

Сенки навсякъде, всички говорят,

за твоята маса ожесточено се борят,

дават ти десетки, грабят милиони,

лъжат, че за теб няма закони.

Къде са тези, които те обичат?

Къде са тези, който истината изричат?

Там са, на дъното, робуват

и на твоите свине слугуват! 

Къде са тези, които те познават?

Къде са тези, които за тебе се раздават?

Да, отидоха си, до болка огорчени.

Оставиха те, подтиснати и наранени.

Вдигни чаша, поздрави, наздраве,

от тези, които нарече слаби.

Къде са ти приятелите? Никой не виждам,

колко си велик, направо ти завиждам...

Затъваш, а срещу теб,

празни очи, направени от лед,

страдаш, крещиш, но никой не те чува,

защото болката не се купува.

Какво стана? Всичко се обърна.

Къде са ти крилете, кой пръста си мръдна?

Къде си ти с празна чаша в ръка?

Зад четири стени потънал в самота.