Бяла риза, вмирисана на пот,
нима това е целият ти живот?
Бедна кръчма, утайка за душата,
нима това ти е мечтата?
Прости хора с няколко лица,
приятели или глупаци без сърца,
пълнят ти чашата със сладка отрова,
притъпяват сетивата, насаждат ти злоба.
Сенки навсякъде, всички говорят,
за твоята маса ожесточено се борят,
дават ти десетки, грабят милиони,
лъжат, че за теб няма закони. ...