16 авг. 2016 г., 16:39

За една полулюбов

530 0 1

 

За една полулюбов

Ти гледаш втренчено във своята "хлебарка"
и просто не поглеждаш настрани...
Наистина за мен е тя една цветарка,
която  иска да се съхрани!

Изглежда тя с "любов" те е оплела
и като  паяк в мрежа те държи
и към олтара скоростно те е повела
не с истини, а с някакви лъжи...

Тя гони само свойте интереси,
каква любов във нея търсиш ти?!
Във плановете и не знаеш ти къде си...
Не си венец, на нейните мечти!

Тъгуваш ти, за своята "хлебарка",
във нея ти си влюбен до уши,
чрез нея образа на любовта се мярка,
а тя пък здраво в клещи те държи!

Ти тукашните дами не познаваш...
Не знаеш ти какво ще ти скроят!
В очите им ти златна мина ставаш,
и всяка иска, да те осребри...

Не се поддавай ти на "любовта" си,
Понякога "менте"  излиза тя!
Макар, че е накичена с украси,
отровата е сложена в цветя!

Аз знам, че страдаш ти от Самотата,
и искаш ти така  да се спасиш,
и тука ти  на края на земята,
в погрешен път  така ще завървиш!

 07.10.2006г. Техеран

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силна творба и интересна..., колкото и ясна, толкова поддаваща се на интерпретации по темата...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...