Старецът до мене знае всичко.
Той познава гъбите отровни,
различава билка от тревичка,
разгадава тайни – дето ровне.
Пояснява: противоотрова
срещу гъби нямало открита.
Който хапнел, не ядял отново –
сигурно било, че ще пририта.
Стискам пред езика тленни зъби,
без да ща, спонтанен гняв издавам:
- Двойници на хора, не на гъби –
научи ме как да различавам!…
Старецът на глух ли се преструва?
Мачка гъба в грубите си пръсти,
хвърля я, с досада се изплюва
и започва бавно да се кръсти…
© Ванилин Гавраилов Все права защищены