Боса пак ще тичам сред тревата,
вперила безмълвно поглед в небесата;
боса пак ще тичам в Пролетта,
а над мен в небето - птици на ята.
За какво са ми обувки?
Боса пак ще тичам по пясъка вълшебни,
а под краката ми - миди дребни;
боса пак ще тичам в Лятото,
а косата ще се вее като злато.
За какво са ми обувки?
Боса пак ще тичам сред листата
и безгласно ще докосвам дървесата;
боса пак ще тичам в Есента,
а вятърът ще носи песента.
За какво са ми обувки?
Боса пак ще тичам по снега,
замръзнали ще бъдат моите крака;
боса пак ще тичам в Зимата,
май ми се загуби вече римата...
За какво са ми обувки?
И боса пак ще тичам,
защото те обичам...
За какво са ми обувки?
© Бездарна Все права защищены