29 мар. 2007 г., 13:34

За леденото ти сърце

754 0 1
Всичко избледня
и не остана абсолютно нищо,
само безкрайна самота
и спомен, че ти липсвах.

Усмивките, прегръдките, целувките
сега са толкова далечни,
останало е само малко гланц по устните
и спомен, че някога е имало нещо.

Сега без усмивка и без сълза
се гледат две кафяви и две зелени очи,
само спомен и една следа
останаха от безграничните мечти!

И името ти сега е някак крилато,
и отлита от моите мисли.
Вече сме като непознати,
сякаш никога не е имало нищо.

Но защо тогава ме гледаш отново
с онзи поглед нежен и мил,
сякаш онази уж появила се злоба
прекалено добре си прикрил.

Аз зная, че тази злоба я няма,
яд те е, че сама не се защитих,
но... какво мога сега да направя,
а и защо тогава не ме защити ТИ?

Сега съм безсилна и жалка,
не, глупости, не съм, АЗ СЕ БОРЯ за теб,
за твоите очички малки
и сърцето ти, направено от лед!!!



На Стоян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наистина доста ми харесва!съредчни поздрави!рядко пиша коментари,но твоето определено ми въздейства!това,за което ти пишеш е моят най-голям страх!!!на никой не го пожелавам,най-малко на теб!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...