Всичко избледня
и не остана абсолютно нищо,
само безкрайна самота
и спомен, че ти липсвах.

Усмивките, прегръдките, целувките
сега са толкова далечни,
останало е само малко гланц по устните
и спомен, че някога е имало нещо.

Сега без усмивка и без сълза
се гледат две кафяви и две зелени очи,
само спомен и една следа
останаха от безграничните мечти!

И името ти сега е някак крилато,
и отлита от моите мисли.
Вече сме като непознати,
сякаш никога не е имало нищо.

Но защо тогава ме гледаш отново
с онзи поглед нежен и мил,
сякаш онази уж появила се злоба
прекалено добре си прикрил.

Аз зная, че тази злоба я няма,
яд те е, че сама не се защитих,
но... какво мога сега да направя,
а и защо тогава не ме защити ТИ?

Сега съм безсилна и жалка,
не, глупости, не съм, АЗ СЕ БОРЯ за теб,
за твоите очички малки
и сърцето ти, направено от лед!!!



На Стоян