За Mарт

26 нояб. 2008 г., 10:32

Поэзия » Любовная

890 0 0

Вятърът скръбно вее навън
и мълвата безмълвно разнася.
Сълзите се стичат - сухи, сякаш насън…
смут в душата се нанася.

Не! Това не е поредният мрачен стих,
който в тайнствена нощ сътворих.
Това ще бъде стих за моя другар -
неочакваният мой дар.

Ден и нощ иска с мен да си говори,
отначало малко луд ми се стори.
Сега разбирам, че искрено се забавлява
и тишината в дома си често нарушава.

Съседката му казва, че възпитан бил,
но това възпитание от мене май е скрил.
Обича “тихо” да ми казва, когато спори,
подиграва ме и често само глупости дърдори.

Има си, горкият, една неясна мания,
но това не е бирата от Германия.
По “counter strike” е силно той запален
и за игри безброй е вечно жаден.

Смее се пред мен тихо, срамува се,
на сериозен май преструва се.
Но когато кучето му беля направи,
разкрива буйните си нрави.

Това е той - моят скъп другар,
мислещ се за добър вратар.
С характера си на света е само един
и неговото име е… Мартин.

За Mарт

Свързани произведения

Комментарии

Предложения