Nov 26, 2008, 10:32 AM

За Mарт

  Poetry » Love
1.2K 0 0
Вятърът скръбно вее навън
и мълвата безмълвно разнася.
Сълзите се стичат - сухи, сякаш насън…
смут в душата се нанася.

Не! Това не е поредният мрачен стих,
който в тайнствена нощ сътворих.
Това ще бъде стих за моя другар -
неочакваният мой дар.

Ден и нощ иска с мен да си говори,
отначало малко луд ми се стори.
Сега разбирам, че искрено се забавлява
и тишината в дома си често нарушава.

Съседката му казва, че възпитан бил,
но това възпитание от мене май е скрил.
Обича “тихо” да ми казва, когато спори,
подиграва ме и често само глупости дърдори.

Има си, горкият, една неясна мания,
но това не е бирата от Германия.
По “counter strike” е силно той запален
и за игри безброй е вечно жаден.

Смее се пред мен тихо, срамува се,
на сериозен май преструва се.
Но когато кучето му беля направи,
разкрива буйните си нрави.

Това е той - моят скъп другар,
мислещ се за добър вратар.
С характера си на света е само един
и неговото име е… Мартин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...