Вятърът скръбно вее навън
и мълвата безмълвно разнася.
Сълзите се стичат - сухи, сякаш насън…
смут в душата се нанася.
Не! Това не е поредният мрачен стих,
който в тайнствена нощ сътворих.
Това ще бъде стих за моя другар -
неочакваният мой дар.
Ден и нощ иска с мен да си говори,
отначало малко луд ми се стори.
Сега разбирам, че искрено се забавлява
и тишината в дома си често нарушава. ...