/редактиран вариант/
За мене е .Чуваш ли вече камбаната...
“Плюй през рамо.Хвани си ухото.”
Ех ,най-после готов ми е трапа,
за мене несретната –бие камбаната.
Най-после тишината ми свърши.
Бях прокълнала и съдбата и кръста.
Дълго сълза по сълза се събирах,
за да не плачеш днес.На умряло.
Не идвай утре!Не пали и свещица!
С теб не бяхме достатъчно близки.
Навън е студено и кално, ...