ЗА МЕНЕ Е...
/редактиран вариант/
За мене е .Чуваш ли вече камбаната...
“Плюй през рамо.Хвани си ухото.”
Ех ,най-после готов ми е трапа,
за мене несретната –бие камбаната.
Най-после тишината ми свърши.
Бях прокълнала и съдбата и кръста.
Дълго сълза по сълза се събирах,
за да не плачеш днес.На умряло.
Не идвай утре!Не пали и свещица!
С теб не бяхме достатъчно близки.
Навън е студено и кално,
А и гробищата –далеко от село.
Ако не вярваш и питаш- кога и защо
съм си тръгнала-Излъжи се
че достойно си ме изпратил,
че си изкупил цветята –изкуствени
по-дълго на гроба да траят
Излъжи се, че дори си посмял,
да ме целунеш по челото за сбогом.
И за мъртвите устни кажи-
Премълчаните истини как са ти казали.
Излъжи се,че днес съм била по-мъртва
от вчера.Че дори сълза за мен
си проронил...
Ти обичаш лъжливите истини.
Ето,за последно бие камбаната.
След опелото ми нека само псета да вият.
Не идвай! Излишно и тъжно е.
Прекръсти се! За тебе отдавна съм в гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
