За миг

17 нояб. 2005 г., 01:10

Поэзия

831 0 2

За миг

Затвори вратата и светлината загаси,

остави ме сам със сърцето ми.

Всъщност то къде е?

Взе го, а забрави да го върнеш...

Празна дупка зее вътре в мен,

куха рана, даже не кърви...

И всичко стана за миг -

държах те за ръка, прегръщах те...

Но не ми е било писано

да съм щастлив за дълго!

Друг е щастливеца,

на който си орисана....

Тръгна изведнъж, стъпките ти не видях,

заслепен от болка и тъга.

Търсих те, скитах цяла нощ,

но намерих само слънцето...

Двама самотници, търсещи някого!

Дали и аз не ще намеря своята Луна?

А знам, че си близо, чувствам те....

Пясъка в ръцете ми се рони,

вълните ме докосват нежно,

вятъра разрошил е косите ми...

Не виждам, не чувам и не дишам.....

Дали това е края?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Празна стая с едно легло;

слънцето наднича през прозореца,

осветява самотната душа:

"Здравей, приятелю, намери ли своята Луна?"

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Всяка вечер те намирам,

в капчици сълзи те сбирам

и изграждам те от болка и тъга!

Взела си и моята душа.......

Ще те намеря, мила моя!

Там на пясъка, при вълните...

За миг беше ти само моя,

за миг ще останем под звездите,

за миг ще те докосвам всяка нощ,

за миг, един единствен миг.......