5 нояб. 2008 г., 21:06

За миг

982 0 16
За миг
 

Погледнах те, така, едвам за миг,
защото вечно бързам със звездите,
звезден прах ли кълни, та мигаш?
Защо с ръкава триеш си очите?

Дали пък не е влагата, която,
като неясен спомен се изцежда,
и път, бял път - вселени от мечти,
със виртуална капчица надежда...

Когато се събудя пак ли ще боли,
пропуснатия миг на “Втората” програма,
Онзи първичен стар инстинкт, или
във мен ще ври, уви... и розата я няма.

Какво остава... среща във оназ таверна,
или като слепци, перде за двама,
и после знам, че ще ми бъдеш верна,
докато свърши “Първата Програма”!

Отново прах и пак звезди. Луна.
И леки тихи стъпки в тишината...
Така за миг ти споделих вина,
докато траеше и пеехме “Войната”!


25.01.2008 06:45 ЕЕТ София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ми Ки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря мила Ася!
  • Отново прах и пак звезди. Луна.
    И леки тихи стъпки в тишината...
    Така за миг ти споделих вина,
    докато траеше и пеехме “Войната”!
    Прекрасен стих,Милчо!Красив!Аплодисментите са тебе!
  • После сега съм на път. Като спра ще ви пиша. Накратко: Благодаря Ви мили мои.
  • Първичното си е друга работа, а ако розата я няма,поне ще е оставила уханието си...поздрави!
  • Много ми хареса!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...