Nov 5, 2008, 9:06 PM

За миг

  Poetry
981 0 16
За миг
 

Погледнах те, така, едвам за миг,
защото вечно бързам със звездите,
звезден прах ли кълни, та мигаш?
Защо с ръкава триеш си очите?

Дали пък не е влагата, която,
като неясен спомен се изцежда,
и път, бял път - вселени от мечти,
със виртуална капчица надежда...

Когато се събудя пак ли ще боли,
пропуснатия миг на “Втората” програма,
Онзи първичен стар инстинкт, или
във мен ще ври, уви... и розата я няма.

Какво остава... среща във оназ таверна,
или като слепци, перде за двама,
и после знам, че ще ми бъдеш верна,
докато свърши “Първата Програма”!

Отново прах и пак звезди. Луна.
И леки тихи стъпки в тишината...
Така за миг ти споделих вина,
докато траеше и пеехме “Войната”!


25.01.2008 06:45 ЕЕТ София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря мила Ася!
  • Отново прах и пак звезди. Луна.
    И леки тихи стъпки в тишината...
    Така за миг ти споделих вина,
    докато траеше и пеехме “Войната”!
    Прекрасен стих,Милчо!Красив!Аплодисментите са тебе!
  • После сега съм на път. Като спра ще ви пиша. Накратко: Благодаря Ви мили мои.
  • Първичното си е друга работа, а ако розата я няма,поне ще е оставила уханието си...поздрави!
  • Много ми хареса!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...