27 нояб. 2023 г., 14:33

За надеждата, вярата и любовта

1.2K 1 2

 

О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.
Данте Алигиери

 

 

Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете... 
Може би защото знае
колко вредни са страховете! 

 

Колко трудно е да правиш 
път през тръни, 
особено ако ги носиш
на корони... 

 

А надеждата е празна, 
няма сила в нея, 
а те държи заразно
в страх и подчинение

 

на една химера...
Но стига! Прекрачих прага 
и вяра ще намеря
от страха си да избягам! 

 

Защото ако надеждата
крепи човек, 
то вярата го движи
смело напред! 

 

Затова надеждата оставям 
тук и с вярата и любовта,
на които се оповавам
към светлина продължавам! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...