За надеждата, вярата и любовта
О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае
колко вредни са страховете!
Колко трудно е да правиш
път през тръни,
особено ако ги носиш
на корони...
А надеждата е празна,
няма сила в нея,
а те държи заразно
в страх и подчинение
на една химера...
Но стига! Прекрачих прага
и вяра ще намеря
от страха си да избягам!
Защото ако надеждата
крепи човек,
то вярата го движи
смело напред!
Затова надеждата оставям
тук и с вярата и любовта,
на които се оповавам
към светлина продължавам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Данова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
