24 мар. 2013 г., 10:06

За най-добрия човек на света 

  Поэзия » Любовная
1032 0 1

Краката ме болят, приятелю,

тъй трудно през живота аз вървях.

Излющиха се, станаха на камък,

но път с червен килим не довървях...

 

Не доживях семейство зад гърба си,

само душата сродна с мене все върви

и шепите огромни все подлага,

щом раната започне да кърви.

 

Тез шепи бяха млади, чисти, меки...

Поробих ги в семейния хомот.

Сега са груби, понабръчкани, с пътеки -

следи от пълен с тежък труд живот.

 

Вървим със теб, все двамата и заедно

в посока неуказана, ненаследена.

През бурени, блата прегазихме

и още търсим удовлетворение.

 

Картина след картина сме рисували

от всеки опит и от всяка грешка.

В учебната си стая сме будували,

за да израснем в трудности с насмешка.

 

Не ме кори, приятелю, съпруже,

понякога съм тъжна и си плача.

Обичай ме тъй, както досега, мой друже,

най-ценното е в детското креватче!

 

© Цвети Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всички трудности са преодолими,
    когато има любов и надежда,
    но без вяра не може. Поздрав!
Предложения
: ??:??