Краката ме болят, приятелю,
тъй трудно през живота аз вървях.
Излющиха се, станаха на камък,
но път с червен килим не довървях...
Не доживях семейство зад гърба си,
само душата сродна с мене все върви
и шепите огромни все подлага,
щом раната започне да кърви.
Тез шепи бяха млади, чисти, меки...
Поробих ги в семейния хомот.
Сега са груби, понабръчкани, с пътеки -
следи от пълен с тежък труд живот.
Вървим със теб, все двамата и заедно
в посока неуказана, ненаследена.
През бурени, блата прегазихме
и още търсим удовлетворение.
Картина след картина сме рисували
от всеки опит и от всяка грешка.
В учебната си стая сме будували,
за да израснем в трудности с насмешка.
Не ме кори, приятелю, съпруже,
понякога съм тъжна и си плача.
Обичай ме тъй, както досега, мой друже,
най-ценното е в детското креватче!
© Цвети Все права защищены
когато има любов и надежда,
но без вяра не може. Поздрав!