4 февр. 2008 г., 22:27

За него... 

  Поэзия
651 0 3

За него...

 

За него...
който ми върна полето,
който бе мойта пролет насред есента...
За него проплака във мене детето,
което той прелъсти на шега...
За него от най-бистри сълзи сътворих
от дълбините стих след стих...
Изпратих му по вятъра
едно писмо - една милувка -
да ме помни и прочита някога...
Желая му сполука!...
На прага му оставих роза,
а двора му постлах с роса
и замолих - щом в тъмнината се изгуби,
да го упъти най-искрящата звезда...
За него надигам аз чаша поредна
и тръгвам със сила, сама...
Без сбогом или целувка последна,
с надежда да го озари любовта...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса!
    с обич, Теодора.
  • Едни си тръгват други идват
    в животат ти ще срещнеш доста,
    ще идват пак, ще си отиват,
    но след последния ще счупиш моста.....

    Браво!!!!
  • Не си сама ние сме с теб не го забравяй.И благодаря за куража.Много целувки Тео!
Предложения
: ??:??