За него...
За него...
За него...
който ми върна полето,
който бе мойта пролет насред есента...
За него проплака във мене детето,
което той прелъсти на шега...
За него от най-бистри сълзи сътворих
от дълбините стих след стих...
Изпратих му по вятъра
едно писмо - една милувка -
да ме помни и прочита някога...
Желая му сполука!...
На прага му оставих роза,
а двора му постлах с роса
и замолих - щом в тъмнината се изгуби,
да го упъти най-искрящата звезда...
За него надигам аз чаша поредна
и тръгвам със сила, сама...
Без сбогом или целувка последна,
с надежда да го озари любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
