17 окт. 2006 г., 23:33

За Него...

Поэзия

1.6K 0 11

Тишина...
До камък надгробен,
девойка стои...
Светът й - ограбен,
болка струи...
Сълзите й падат,
сърцето умира...
Душата му тихо,
се слива с всемира...
Надежда, не - няма,
болката само...
Няма го вече,
топлото рамо...
Сърцето се къса,
с болката дива...
Сълзите падат
и лицето се скрива...
Животът й бяга,
а тя не достига...
Вече не смее
дори и да мига...
Той каза: "Върви!
Вече ме няма...
За мен забрави,
за любовта ни голяма..."

P.S. Посвещавам това на един човек, който ми е много скъп. И в когото имам вяра, че няма да допусне това да се случи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Инчето (Ива)

Много силно и красиво описана тъга!

2007-12-05T20:12:01+02:00
juliet007 (Эоя Михова)

БРАВО!

2007-03-21T17:42:12+02:00
samotnata_x (Надя Стоянова)

"... Сълзите падат
и лицето се скрива...
Животът й бяга,
а тя не достига..."
Страхотно е! Поздравявам те!

2006-10-29T22:59:34+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Силно и...тъжно!
Дано така му помогнеш,Гери!

2006-10-21T11:18:16+03:00
portyBG (Гери)

Нистина е тъжно, но това са моите чувства.. Просто човека който обичам ми каза, че скоро може да не е до мен, че може да напусне този свят... Искрено се надявам да е прочел това и да не се предава, защото ако има надежда то зависи само от него да остане тук ...

2006-10-21T09:41:53+03:00