За Нели!

Ех, приятелко тъй милна, далече   беше дълго ти,

а моите мисли безутешни нямаше кой да смири.

Аз търсих те във хора нови, с които времето делях,

но те оставаха студени към моят безутешен страх.

В очите им аз търсих тебе, но слънце тъй и не видях,

ръцете пълни със надежда и вяра в мене, аз копнях.

Но беше празно, беше пусто, защото те не бяха теб

не им повярвах, че съм тази, която казваха ми те.

Защото хората тъй често спестяват истина, навред

и казват нещо за утеха, а аз познавам този жест.

Но ти приятелко безценна, аз вярвах в твоите очи

които винаги със сила ми казваха „ще победиш“.

Макар и просто от слушалка и в снимка, в моето портмоне,

ти бе по-силна от лицата, които гледах всеки ден.

Защото знам, че  щом съм с тебе съм истинска и със сърце,

което чувства твоята скромна душа на истински човек.

И знам, за моята победа заслуга имаш много ти,

ти беше тази дето гледа, на мен, със вярващи очи

Видя във мен ти  победител още преди да победя
и беше моят строг учител, когато мислих да се спра.

Аз винаги ще съм до тебе дори и тялом надалеч,

защото твоята усмивка ме стопля в замъка от лед,

защото твоята прегръдка по-силна е дори от меч, 

доброто вечно ще царува в сърцето ми, щом има теб!

Посветено на моята истинска приятелка Найле Уручова