"За последно..."
Достатъчно ме нарани.
Повярвай, няма да забравя
болката, която ти ми причини.
Винаги ще ме изгаря!
Аз вярвах ти, обичах те безумно,
но любовта ми не разбра.
Да си отида време е, но лесно -
при тебе пак ме връща спомена!
Но ето, давам ти сърцето си,
то бие цялото за теб.
Пази го винаги до себе си,
навсякъде ще бъде с теб!
И прегърни ме само за последно,
за да почувствам твойта топлина.
Последната целувка подари ми,
вечен спомен да ми бъде тя!
Но помни ме, никога не ме забравяй,
отивам си със моята тъга.
Щастлив да си само се надявам,
да не почувстваш как боли от любовта!
Повярвай, няма да забравя
болката, която ти ми причини.
Винаги ще ме изгаря!
Аз вярвах ти, обичах те безумно,
но любовта ми не разбра.
Да си отида време е, но лесно -
при тебе пак ме връща спомена!
Но ето, давам ти сърцето си,
то бие цялото за теб.
Пази го винаги до себе си,
навсякъде ще бъде с теб!
И прегърни ме само за последно,
за да почувствам твойта топлина.
Последната целувка подари ми,
вечен спомен да ми бъде тя!
Но помни ме, никога не ме забравяй,
отивам си със моята тъга.
Щастлив да си само се надявам,
да не почувстваш как боли от любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
ПРЕГРЪДКИ!
