"За последно..."
Достатъчно ме нарани.
Повярвай, няма да забравя
болката, която ти ми причини.
Винаги ще ме изгаря!
Аз вярвах ти, обичах те безумно,
но любовта ми не разбра.
Да си отида време е, но лесно -
при тебе пак ме връща спомена!
Но ето, давам ти сърцето си,
то бие цялото за теб.
Пази го винаги до себе си,
навсякъде ще бъде с теб!
И прегърни ме само за последно,
за да почувствам твойта топлина.
Последната целувка подари ми,
вечен спомен да ми бъде тя!
Но помни ме, никога не ме забравяй,
отивам си със моята тъга.
Щастлив да си само се надявам,
да не почувстваш как боли от любовта!
Повярвай, няма да забравя
болката, която ти ми причини.
Винаги ще ме изгаря!
Аз вярвах ти, обичах те безумно,
но любовта ми не разбра.
Да си отида време е, но лесно -
при тебе пак ме връща спомена!
Но ето, давам ти сърцето си,
то бие цялото за теб.
Пази го винаги до себе си,
навсякъде ще бъде с теб!
И прегърни ме само за последно,
за да почувствам твойта топлина.
Последната целувка подари ми,
вечен спомен да ми бъде тя!
Но помни ме, никога не ме забравяй,
отивам си със моята тъга.
Щастлив да си само се надявам,
да не почувстваш как боли от любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
ПРЕГРЪДКИ!
