Дедите ни дошли от Изток,

подгонени от зла съдба,

да почнат дните си на чисто,

да найдат своята страна!

Макар неканени се спрели,

след тежкия и дълъг път...

След много битки са успели,

децата си да настанят!

Но пътя  им не бил със рози,

пришпорван бил на стремена,

по тежки дълги коловози,

и в тия смутни времена...

Подтичвали жените боси,

с децата си, като коне,

и не задавали въпроси,

не падали на колене!

Измъчени и изтощени,

те спрели тук на кръстопът

и от природата пленени,

за нея щяли  да умрат!

И  после дава ли кръвта си

във нейния вековен път!

Прeобразили я с труда си!

Направили я райски кът!