За раздялата на мама и тати
За раздялата на мама и тати
Някой ден ще пораснеш... Дано разбереш.
Не очаквам да ме оправдаеш.
Зная колко боли без баща да растеш...
и не исках и ти да го знаеш.
Няма как да изтрия отпечатъка тъжен,
който тази раздяла ще сложи.
Нямам вече душа всеки ден да те лъжа...
А въпросите ти ме пробождат...
И дълбаят, дълбаят дълбоко в сърцето ми...
Отговорям... И твоята усмивка убивам.
Просълзявам те... Теб - ангелчето, детето ми!...
Теб - най-милото, дето си имам....
Де да можех със твоите цветни боички
светло бъдеще да нарисувам,
и във твоите детски, невинни очички
само щастие пъстро да плува...
Да изтрия със гумичка всичкия стрес,
който с всяка секунда набъбва...
Да не плаче баща ти на онзи адрес
щом без твойта прегръдка осъмва...
.....И се моля на Бог, който ми те изпрати,
за да чувам днес думата МАМА ...
сила да ни даде...на теб, мен, и баща ти...
За да свикнем със тази промяна.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
