3 февр. 2009 г., 14:52

За себе си...

1.4K 0 3
Искам толкова много неща да ти кажа,
да те утеша и макар да знам,
че утеха няма да ти донеса,
искам да опитам, или с тебе да скърбя.
Искам опора да ти бъда,
една твоя сълза, стичаща се по страната ти,
с моята да слея, за да не си сама.
До тебе ще стоя на колене
и с тебе молитви ще шептя,
така ще бъде и в праха, в калта,
в цялата мръсотия на света
винаги ще те държа за ръка.
Дори и да не искаш, примири се,
твое сърце съм и твоя душа,
а ти си моето тяло,
моите очи, ръката, с която пиша това.
Едно писмо до себе си,
с което ти благодаря,
че не си измамна, а си вярна,
моя вечна приятелка,
винаги усмихваща се с мен,
плачеща с мен
и когато те докосвам,
докосвам мен - образа си в огледалото.
Дишащо, но студено мое Аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...