За себе си...
Искам толкова много неща да ти кажа,
да те утеша и макар да знам,
че утеха няма да ти донеса,
искам да опитам, или с тебе да скърбя.
Искам опора да ти бъда,
една твоя сълза, стичаща се по страната ти,
с моята да слея, за да не си сама.
До тебе ще стоя на колене
и с тебе молитви ще шептя,
така ще бъде и в праха, в калта,
в цялата мръсотия на света
винаги ще те държа за ръка.
Дори и да не искаш, примири се,
твое сърце съм и твоя душа,
а ти си моето тяло,
моите очи, ръката, с която пиша това.
Едно писмо до себе си,
с което ти благодаря,
че не си измамна, а си вярна,
моя вечна приятелка,
винаги усмихваща се с мен,
плачеща с мен
и когато те докосвам,
докосвам мен - образа си в огледалото.
Дишащо, но студено мое Аз.
да те утеша и макар да знам,
че утеха няма да ти донеса,
искам да опитам, или с тебе да скърбя.
Искам опора да ти бъда,
една твоя сълза, стичаща се по страната ти,
с моята да слея, за да не си сама.
До тебе ще стоя на колене
и с тебе молитви ще шептя,
така ще бъде и в праха, в калта,
в цялата мръсотия на света
винаги ще те държа за ръка.
Дори и да не искаш, примири се,
твое сърце съм и твоя душа,
а ти си моето тяло,
моите очи, ръката, с която пиша това.
Едно писмо до себе си,
с което ти благодаря,
че не си измамна, а си вярна,
моя вечна приятелка,
винаги усмихваща се с мен,
плачеща с мен
и когато те докосвам,
докосвам мен - образа си в огледалото.
Дишащо, но студено мое Аз.
© Йоана All rights reserved.
