За синята магия и момичето без мечти
Сред утрото поръсено с усмивка,
повито в мъглива пелена,
обърканите ми мечти събира
и приютява ги в своята синева.
И сякаш просто безучастно наблюдава
как буди се живота в града,
а толкова изгубени мечти спасява
от ритъма убийствен на страха.
Сред ледените гласове на вятъра,
сред тихото ръмжене на кола,
сред плашещо-крещящи клаксони,
то пак мълчи в смирена доброта.
И сякаш, че приятел някогашен,
подпрял се е в скалите край града,
с разбиране морето днес ме чака,
да се завърна пак при него - у дома.
Но нямам нужда вече да го търся,
дори не го обичам, не горя...
И чужда ми е всяка моя мисъл,
и празна съм, и пуста в утринта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Стефчева Все права защищены
