18.12.2006 г., 22:04

За синята магия и момичето без мечти

781 0 3
Сред утрото поръсено с усмивка,
повито в мъглива пелена,
обърканите ми мечти събира
и приютява ги в своята синева.
И сякаш просто безучастно наблюдава
как буди се живота в града,
а толкова изгубени мечти спасява
от ритъма убийствен на страха.
Сред ледените гласове на вятъра,
сред тихото ръмжене на кола,
сред плашещо-крещящи клаксони,
то пак мълчи в смирена доброта.
И сякаш, че приятел някогашен,
подпрял се е в скалите край града,
с разбиране морето днес ме чака,
да се завърна пак при него - у дома.
Но нямам нужда вече да го търся,
дори не го обичам, не горя...
И чужда ми е всяка моя мисъл,
и празна съм, и пуста в утринта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...