11 июн. 2008 г., 02:07

За Смъртта...

2.9K 0 41
 

                     За Смъртта...

 

             "... Страната неоткрита, от която не се е върнал

никой пътник още..."  - "Хамлет" -  Шекспир

 

 

Смъртта е спалня... Влизаме да спим...

В Живота ни е сложена накрая,

за да намерим време да се помирим

със Съвестта си... Миг преди Безкрая...

 

Смъртта е странната врата пред нас,

земята неизвестна - там оттатък!

Загадка е до сетния ни час,

в житейския ни път безумно кратък...

 

Любопитни сме... Подобно на деца...

И търсиме я тайната ключалка...

До кръв издрали лакти, колена

в неравностойната ни битка жалка...

 

Застанал си пред тежкия портал,

от безсилие със ноктите дълбаеш...

Човече жалко... Живота не познал,

кажи ми, как Смъртта ще разгадаеш?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Майко мила!!! Каква епопея се е разгаряла тука!!! Аз само ще си кажа чисто моето лично мнение, по ред причини, една от който, е че хич нямам самочуствието да критикувам, убиждам, нареждам... Не съм стигнала до висота, от която която да имам това право.
    Преди 2 години ми се случи нещо, което за броени секунди ме изправи пред... Нея(съмртта, ама не искам да я споменавам). В онзи миг, всичко, всичко се смеси, преля, изля обърна се в мен, образи, случки, думи, чуства, един живот, изживян на ретроспекция в рамките на секунди!!! Аз лично съм на мнение, че човек който се е сбълскал с това преживяване, може да разбере думите :
    В Живота ни е сложена накрая,

    за да намерим време да се помирим


    Онова, което преживях, само ме сблъска с нея, но ме размина с нея. Бегла среща по среда на живота беше моето, защото тя е сложена на края на живота. И какво по-хубаво то това да вярвам, че тя ще е спалня, в която да заспя? Вместо страшното, от което неистово да бягам.

    Както и да е. Вярвам, че човек има избор как да я приема лично за себе си. Благодаря ти Вълчо, за ... въобще за начина, по който я представяш. Съжалявам, ако съм се натрапила.
    П.П: ДВАТА ВЪЛКА е един от авторите, които се открояват, които четеш, дори само заради автора, защото знаеш, че ти поднася поезия пречупена през неговата душевност, през неговия мироглед. Мое мнение.
    Поздрав
  • Смърт няма скъпи приятелю!Има друго измерение,най вече за нежните души като теб!Поздравления!
  • Много добре си го написал.Крайно време е хората да спрат да се правят, че разбират смъртта.Поздрав!!!
  • Написано е добре.
    Но смъртта да е спалня? Заспиваш и...заминаваш тихо и кротко.
    В ръцете ми умряха мой близки и знам...Умирането, процеса на умирането, самото умиране, за много хора е страхотно страдание и мъка. И за близките на умиращия. За обикновения човек не натъпкан с обезболяващи опияти.
    Както казват, няма лека смърт...
    Не ми харесва атмосферата на стихотворението, тона.
    Прекалено е "философски".
  • Когато бях -на Границата....през 1986 г.Спомням си-веднъж-....§никога няма да го забравя§
    вървях по полосата и видях.....два ...... вълка...
    Те... кротко минаха край мен..Без да направят ,каквото и да било.... просто Разбраха ,...че....не съм неприятел....
    Бяха някак си ... величествени ,горди, диви,невероятни...
    Когато се прибрах в Заставата ..................Разбрах че---- ловците ,които тършуват из района са убили...три вълка...
    Същите --Ония два бяха ... там
    Бяха проснати до спирката на автобуса...Всичко ...... ми премина като на кинолента...
    Никога ,никога -няма да го забравя....Знаех ,че няма нищо случайно тогава...
    Че винаги има ...Смисъл дори в Страданието ........ и че има някакво тайнство.......--- в това ,което всяко Живо Същество изживява..
    Когато видях твоя ник във Откровения миналата година ...се сетих за тия вълци,човече..........
    Пиши ....Нека Силата на тия Две Същества те съпътства винаги...Дори да стрелят по теб...Нека
    Врабчетата ... бдят ня теб,човече................

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...