За Смъртта...
"... Страната неоткрита, от която не се е върнал
никой пътник още..." - "Хамлет" - Шекспир
Смъртта е спалня... Влизаме да спим...
В Живота ни е сложена накрая,
за да намерим време да се помирим
със Съвестта си... Миг преди Безкрая...
Смъртта е странната врата пред нас,
земята неизвестна - там оттатък!
Загадка е до сетния ни час,
в житейския ни път безумно кратък...
Любопитни сме... Подобно на деца...
И търсиме я тайната ключалка...
До кръв издрали лакти, колена
в неравностойната ни битка жалка...
Застанал си пред тежкия портал,
от безсилие със ноктите дълбаеш...
Човече жалко... Живота не познал,
кажи ми, как Смъртта ще разгадаеш?...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Преди 2 години ми се случи нещо, което за броени секунди ме изправи пред... Нея(съмртта, ама не искам да я споменавам). В онзи миг, всичко, всичко се смеси, преля, изля обърна се в мен, образи, случки, думи, чуства, един живот, изживян на ретроспекция в рамките на секунди!!! Аз лично съм на мнение, че човек който се е сбълскал с това преживяване, може да разбере думите :
В Живота ни е сложена накрая,
за да намерим време да се помирим
Онова, което преживях, само ме сблъска с нея, но ме размина с нея. Бегла среща по среда на живота беше моето, защото тя е сложена на края на живота. И какво по-хубаво то това да вярвам, че тя ще е спалня, в която да заспя? Вместо страшното, от което неистово да бягам.
Както и да е. Вярвам, че човек има избор как да я приема лично за себе си. Благодаря ти Вълчо, за ... въобще за начина, по който я представяш. Съжалявам, ако съм се натрапила.
П.П: ДВАТА ВЪЛКА е един от авторите, които се открояват, които четеш, дори само заради автора, защото знаеш, че ти поднася поезия пречупена през неговата душевност, през неговия мироглед. Мое мнение.
Поздрав