За сянката на светлото ми бъдеще

KARIS (Крис )
34 130

24 янв. 2007 г., 17:18

Поэзия

785 0 6

Неонови реклами,

глъч, народ и хаос.

Дупка до дупка,

кола до кола.

Вали дъжд.

Сняг не дочакахме.

Градът се е свил

във шепа мъгла...

...И мрачно, и мръсно.

И всичко е в кал.

И искам да тръгна.

За теб ми е жал...

...Сърцето ми мръсно е.

Също като града.

И може би късно е

за твойта мечта...

...Какпка по капка

душата отлита.

Стъпка по стъпка

ме мокри дъжда.

Тихо и плахо,

щастие скрила,

си тръгвам

със малко тъга...

...Вървя по познатата улица

почти механично, без никакъв устрем.

Строих на надеждата кулите –

за сянката на светлото бъдеще.