За сянката на светлото ми бъдеще
Неонови реклами,
глъч, народ и хаос.
Дупка до дупка,
кола до кола.
Вали дъжд.
Сняг не дочакахме.
Градът се е свил
във шепа мъгла...
...И мрачно, и мръсно.
И всичко е в кал.
И искам да тръгна.
За теб ми е жал...
...Сърцето ми мръсно е.
Също като града.
И може би късно е
за твойта мечта...
...Какпка по капка
душата отлита.
Стъпка по стъпка
ме мокри дъжда.
Тихо и плахо,
щастие скрила,
си тръгвам
със малко тъга...
...Вървя по познатата улица
почти механично, без никакъв устрем.
Строих на надеждата кулите –
за сянката на светлото бъдеще.
© Крис All rights reserved.
