За сърцето ти слугиня
Докосвам тишината
с пръсти от коприна.
Виждам в тъмнината
искрящото ти име.
Черен като дявол,
кълнеш ме да съм твоя,
а отдалечаваш се от мен
всеки път, щом те моля.
Вкусвам вятъра.
Вкусът му сив и блед
изгаря езика ми
и в гърлото ми пари.
Самотата е поток,
шумно ме залива
и в сълзите си токсични
пак се давя.
Заключена в сърцето ти -
в най-тъжната и мрачна стая,
рисувам по стените и
колко много искам да те мразя.
Завинаги твоя,
ще съм живота ти неверен.
Ще пия твоята отрова,
ще дишам въздуха ти черен.
И свободата ми невинна
ще умре дълбоко в теб.
За сърцето ти слугиня,
ще бъда твоя век след век.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
