27 нояб. 2007 г., 20:24

За теб живях

Поэзия » Любовная

1K 0 3

За какво ти сърцето нарани
и живота ми разби,
не разбирам и до днес.

Нека тя да ти дава топлина,
да ти дава светлина,
да усетиш с нея ти страстта.

Умирам със всеки ден и час,
не зная какво ти сторих аз.
Обичах те и за теб живях,
но ти нарани ме с този грях.

Тръгвай си, надалече ти иди
и за мене забрави,
забрави и онези сладки дни.

И умря, мойта мъничка душа,
ранена без вина
и никога не ще се върне тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Sorbus (Пенко Пенков)

Уффффффф...
Изобщо не ти е умряла душата, миличка! Душата никога не умира. И не е СТРАХОТЕН стихът ти. Прекалено много местоимения. Не от всичко става стих, повярвай. Но,... поздравления за опита! И повярвай, никое момче не заслужава такъв стих. Просто такъв е животът. Ще мине време и всичко ще си дойде на мястото. Горе главата!

2007-11-27T21:10:46+02:00
GLAVATA (Тодор)

стихът е страхотен но много тъжен
и както някойси там е казал никога не казваи никога
6

2007-11-27T20:58:52+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Ще се върне,мила,но само,ако ти пожелаеш!Да,много е трудно,когато не можеш да си отговориш на някои неща!Стискам ти палци!!!

2007-11-27T20:45:48+02:00