27.11.2007 г., 20:24 ч.
За теб живях
За какво ти сърцето нарани
и живота ми разби,
не разбирам и до днес.
Нека тя да ти дава топлина,
да ти дава светлина,
да усетиш с нея ти страстта.
Умирам със всеки ден и час,
не зная какво ти сторих аз.
Обичах те и за теб живях,
но ти нарани ме с този грях.
Тръгвай си, надалече ти иди
и за мене забрави,
забрави и онези сладки дни.
И умря, мойта мъничка душа,
ранена без вина
и никога не ще се върне тя.
и живота ми разби,
не разбирам и до днес.
Нека тя да ти дава топлина,
да ти дава светлина,
да усетиш с нея ти страстта.
Умирам със всеки ден и час,
не зная какво ти сторих аз.
Обичах те и за теб живях,
но ти нарани ме с този грях.
Тръгвай си, надалече ти иди
и за мене забрави,
забрави и онези сладки дни.
И умря, мойта мъничка душа,
ранена без вина
и никога не ще се върне тя.
© Анита РаНгелОва Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
стихът е страхотен но много тъжен
и както някойси там е казал никога не казваи никога
6 -
Ще се върне,мила,но само,ако ти пожелаеш!Да,много е трудно,когато не можеш да си отговориш на някои неща!Стискам ти палци!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Изобщо не ти е умряла душата, миличка! Душата никога не умира. И не е СТРАХОТЕН стихът ти. Прекалено много местоимения. Не от всичко става стих, повярвай. Но,... поздравления за опита! И повярвай, никое момче не заслужава такъв стих. Просто такъв е животът. Ще мине време и всичко ще си дойде на мястото. Горе главата!