12 нояб. 2010 г., 21:01

За теб, Любов!

1.1K 0 0

Прощавах лесно на хората фалшиви,

усмивки лицемерни се прицелваха в сърцето,

плаках... и вярвах на думите лъжливи,

а те с насмешка ме гледаха в лицето.

 

Знам, че не получих много от живота,

не познавах щастие, нито любов...

до болка отчаяна, че това било съдбата,

избрала душата ми за свой вечен роб.

 

Благодаря ти, че си тук и че те има,

че върна усмивката на моя ден,

благодаря, че с любов направи ме щастлива,

поклон пред образа ти благословен!                                                                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...