Прощавах лесно на хората фалшиви,
усмивки лицемерни се прицелваха в сърцето,
плаках... и вярвах на думите лъжливи,
а те с насмешка ме гледаха в лицето.
Знам, че не получих много от живота,
не познавах щастие, нито любов...
до болка отчаяна, че това било съдбата,
избрала душата ми за свой вечен роб.
Благодаря ти, че си тук и че те има,
че върна усмивката на моя ден,
благодаря, че с любов направи ме щастлива,
поклон пред образа ти благословен!