Прощавах лесно на хората фалшиви,

усмивки лицемерни се прицелваха в сърцето,

плаках... и вярвах на думите лъжливи,

а те с насмешка ме гледаха в лицето.

Знам, че не получих много от живота,

не познавах щастие, нито любов...

до болка отчаяна, че това било съдбата,

избрала душата ми за свой вечен роб.

Благодаря ти, че си тук и че те има,

че върна усмивката на моя ден,

благодаря, че с любов направи ме щастлива,

поклон пред образа ти благословен!