13 мая 2008 г., 15:55

За теб, поете! 

  Поэзия
770 0 3

За теб, поете... 

 

 

За тебе винаги ще питам.                       
За теб, поете, неизречен и унил,              
и тебе винаги ще препрочитам             
като любим роман,                                     
в сърцето ми словата впил!                     
Дори, че ме отблъсна - не ридая -               
открих във тебе любеща душа.             
Пиши, поете! Че си влюбен, зная,             
а аз във твоя стих - прекършена сълза!
И винаги ще те откривам в редовете, 
и ще споделям мъката ти, твоя страх.
Аз знам, че ще намерят свойто цвете  
очите пълни, дето тъй и не видях!         

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прочитайки го,трябва да си разбрал,че няма какво да се прощава... Благодаря на всички ви
  • Най-хубавото ти стихотворение досега. Безспорно. Не знам за кого си го писала, но определено важи и за мен. Извинявай, че те обидих...
  • Красиво е
Предложения
: ??:??