13 мая 2008 г., 15:55

За теб, поете!

944 0 3

За теб, поете... 

 

 

За тебе винаги ще питам.                       
За теб, поете, неизречен и унил,              
и тебе винаги ще препрочитам             
като любим роман,                                     
в сърцето ми словата впил!                     
Дори, че ме отблъсна - не ридая -               
открих във тебе любеща душа.             
Пиши, поете! Че си влюбен, зная,             
а аз във твоя стих - прекършена сълза!
И винаги ще те откривам в редовете, 
и ще споделям мъката ти, твоя страх.
Аз знам, че ще намерят свойто цвете  
очите пълни, дето тъй и не видях!         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочитайки го,трябва да си разбрал,че няма какво да се прощава... Благодаря на всички ви
  • Най-хубавото ти стихотворение досега. Безспорно. Не знам за кого си го писала, но определено важи и за мен. Извинявай, че те обидих...
  • Красиво е

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...