May 13, 2008, 3:55 PM

За теб, поете!

  Poetry
946 0 3

За теб, поете... 

 

 

За тебе винаги ще питам.                       
За теб, поете, неизречен и унил,              
и тебе винаги ще препрочитам             
като любим роман,                                     
в сърцето ми словата впил!                     
Дори, че ме отблъсна - не ридая -               
открих във тебе любеща душа.             
Пиши, поете! Че си влюбен, зная,             
а аз във твоя стих - прекършена сълза!
И винаги ще те откривам в редовете, 
и ще споделям мъката ти, твоя страх.
Аз знам, че ще намерят свойто цвете  
очите пълни, дето тъй и не видях!         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочитайки го,трябва да си разбрал,че няма какво да се прощава... Благодаря на всички ви
  • Най-хубавото ти стихотворение досега. Безспорно. Не знам за кого си го писала, но определено важи и за мен. Извинявай, че те обидих...
  • Красиво е

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...