В едно такова утро, в разпръснатото сиво между земята и небето, осеяно с мъгла. Намирам лъч от светлина и много топло в себе си, и ти рисувам слънце... За фон душата си полагам... сега е малко тъжна, но истинска и непринудена от обич и от нежност. Рисувам кръг във жълто, усмивка топла, в средата - пулсиращата в огън пламеност. В такова утро, когато е мъгливо, сиво, ти подарявам слънце... и се моля, да ти е топло!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.