17 нояб. 2006 г., 12:41

за теб рисувам слънце 

  Поэзия
843 1 13
В едно такова утро,
в разпръснатото сиво
между земята и небето,
осеяно с мъгла.
Намирам лъч от светлина
и много топло в себе си,
и ти  рисувам слънце...
За фон душата си полагам...
сега е малко тъжна,
но  истинска и непринудена
от обич и от нежност.
Рисувам кръг във жълто,
усмивка топла,
в средата - пулсиращата
в огън пламеност.
В такова утро,
когато е мъгливо, сиво,
ти подарявам слънце...
и се моля,  да ти е топло! 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??