за теб рисувам слънце
В едно такова утро,
в разпръснатото сиво
между земята и небето,
осеяно с мъгла.
Намирам лъч от светлина
и много топло в себе си,
и ти рисувам слънце...
За фон душата си полагам...
сега е малко тъжна,
но истинска и непринудена
от обич и от нежност.
Рисувам кръг във жълто,
усмивка топла,
в средата - пулсиращата
в огън пламеност.
В такова утро,
когато е мъгливо, сиво,
ти подарявам слънце...
и се моля, да ти е топло!
в разпръснатото сиво
между земята и небето,
осеяно с мъгла.
Намирам лъч от светлина
и много топло в себе си,
и ти рисувам слънце...
За фон душата си полагам...
сега е малко тъжна,
но истинска и непринудена
от обич и от нежност.
Рисувам кръг във жълто,
усмивка топла,
в средата - пулсиращата
в огън пламеност.
В такова утро,
когато е мъгливо, сиво,
ти подарявам слънце...
и се моля, да ти е топло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрави!