За теб ще бъда огнена стихия,
игрив поток и плачеща върба,
ще бъда дъжд, дъга, дори магия
и облак бял, и падаща звезда.
Ще стана славей, дива самодива
и стон, и вик, и грееща луна,
ще бъда храм, вълна пенлива
и нежен бриз, и молеща сълза.
Ще бъда лъч и везана коприна,
и горски мъх, и живата вода,
скала и крепост, и лавина,
небесен ангел, демон и жена.
За теб ще бъда яростна лъвица,
за теб, любими, и за любовта
ще бъда сянка, стряха и орлица,
ще стана всичко, всичко на света.
© Първолета Илиева Все права защищены