19 ene 2012, 15:03

За теб ще бъда...

  Poesía
1.5K 1 7

За теб ще бъда огнена стихия,
игрив поток и плачеща върба,
ще бъда дъжд, дъга, дори магия
и облак бял, и падаща звезда.
Ще стана славей, дива самодива
и стон, и вик, и грееща луна,
ще бъда храм, вълна пенлива
и нежен бриз, и молеща сълза.
Ще бъда лъч и везана коприна,
и горски мъх, и живата вода,
скала и крепост, и лавина,
небесен ангел, демон и жена.
За теб ще бъда яростна лъвица,
за теб, любими, и за любовта
ще бъда сянка, стряха и орлица,
ще стана всичко, всичко на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Първолета Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотна идея и послания ... многозначително и провокиращо стихотворение. Харесвам!
  • Много силно и емоционално!Поздрави!
  • И още нещо - ако във втория стих "живата вода" е членувано, редно е да се членува и този горски мъх и да стане, примерно, "мъхът в гората, живата вода". Детайлите изграждат общото.
  • О, на мен ми харесва!
  • Ще бъда лъч и везана коприна,
    и горски мъх, и живата вода,
    скала ще бъда, крепост и лавина,
    небесен ангел, демон и жена.
    И ако в мене - яростна лъвица,
    намери топъл пристан любовта,
    от ноктите ще свържа огърлица
    и в топлите ти длани ще се спра.

    Нещо такова. Но има още работа по цялото стихотворение, за да се избистри идеята.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...