21 февр. 2010 г., 23:29

За вас, "приятели"

924 0 1

Kогато забиваш нож, гледай да е до край,
забиваш го и убиваш някого, знай,
но рана ще остане и ще зарасне,
докато от думата раната ще прерасне.


Колко много криех, за да сте добре,
убих малкото детско сърце,
спасявах, плачех и се молех,
със себе си за себе си сама се борех.


Поддадох се на интриги и лъжи,
а сега в нощта звезда блести,
блести за възпоменание на моята душа,
която за вас изгоря в огъня.

 
С окови себе си притисках,
как да мога да ви забравя исках.
Душата си пропих с отрова,
и сама сложих ръждивата окова.

Прочетете тези слова и си спомнете,
за миговете,
в които прощавах и бягах,
а после дълго страдах.

Как ненужна бях
и себе си лъжех, че живях.
Как показвах ви очите си сълзливи,
но така и не чухте мислите мъгливи
...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Велева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...