Kогато забиваш нож, гледай да е до край,
забиваш го и убиваш някого, знай,
но рана ще остане и ще зарасне,
докато от думата раната ще прерасне.
Колко много криех, за да сте добре,
убих малкото детско сърце,
спасявах, плачех и се молех,
със себе си за себе си сама се борех.
Поддадох се на интриги и лъжи,
а сега в нощта звезда блести,
блести за възпоменание на моята душа,
която за вас изгоря в огъня.
С окови себе си притисках,
как да мога да ви забравя исках.
Душата си пропих с отрова,
и сама сложих ръждивата окова.
Прочетете тези слова и си спомнете,
за миговете,
в които прощавах и бягах,
а после дълго страдах.
Как ненужна бях
и себе си лъжех, че живях.
Как показвах ви очите си сълзливи,
но така и не чухте мислите мъгливи...
© Ралица Велева Todos los derechos reservados