2 мар. 2007 г., 11:27

За злобата

2.6K 0 3
Защо ли хората са злобни?
Питам се това от малка.
Защо са толкоз долнопробни?
И чувствата превръщат в залъгалка?
Моля се света да разбера,
да зная как да реагирам.
Подходящи думички да избера
и словесно да се дуелирам.
Да не свеждам поглед насълзен,
наранена от безочливи лъжи.
И светът ми, от отрова поразен,
от болка да не спре да се върти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много истински стих!Браво!/6/
  • Видях себе си в този стих...
    Благодаря, Иве, и прегръдка!
  • Злобата се поражда от завистта, че някой има нещо повече от теб, че другия е нещо повече. Хората имат поравно в себе си от всички чувства. Зависи кои ще развият и кои ще закърнеят. Единственият начин да се победи злобата е да не и обръщаш внимание. Все едно е нищо. А тя е нищо. Поздрави, Ивелина!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...