Mar 2, 2007, 11:27 AM

За злобата

  Poetry
2.6K 0 3
Защо ли хората са злобни?
Питам се това от малка.
Защо са толкоз долнопробни?
И чувствата превръщат в залъгалка?
Моля се света да разбера,
да зная как да реагирам.
Подходящи думички да избера
и словесно да се дуелирам.
Да не свеждам поглед насълзен,
наранена от безочливи лъжи.
И светът ми, от отрова поразен,
от болка да не спре да се върти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Балабанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истински стих!Браво!/6/
  • Видях себе си в този стих...
    Благодаря, Иве, и прегръдка!
  • Злобата се поражда от завистта, че някой има нещо повече от теб, че другия е нещо повече. Хората имат поравно в себе си от всички чувства. Зависи кои ще развият и кои ще закърнеят. Единственият начин да се победи злобата е да не и обръщаш внимание. Все едно е нищо. А тя е нищо. Поздрави, Ивелина!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...