Заблуда
Когато искам нещо да ти кажа,
стихове ще пиша и ще ме боли...
Когато иде ми да изкрещя, че те обичам...
на листа бял ще го нахвърлям със сълзи.
Когато имам нужда от целувка,
очите ще затворя и плахо ще вървя...
При нуждата от твоя нежна ласка
ще прегърна вятъра в нощта...
А какво да правя щом имам нужда да подишам...
Нали във всяка глътка кислород те скрих.
И толкоз глупаво помислих си, че отървах се, ...