31.07.2008 г., 6:58

Заблуда

1.1K 0 2
Заблуда


Когато искам нещо да ти кажа,
стихове ще пиша и ще ме боли...
Когато иде ми да изкрещя, че те обичам...
на листа бял ще го нахвърлям със сълзи.


Когато имам нужда от целувка,
очите ще затворя и плахо ще вървя...
При нуждата от твоя нежна ласка
ще прегърна вятъра в нощта...


А какво да правя щом имам нужда да подишам...
Нали във всяка глътка кислород те скрих.
И толкоз глупаво помислих си, че отървах се,
а дишам с теб във въздуха ми скрит...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Беленска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така е, права си..но страха да бъдеш отхвърлен понякога надделява над желанието да споделиш чувствата си..
  • "Когато иде ми да изкрещя, че те обичам...
    на листа бял ще го нахвърлям със сълзи."
    Събери сили и му го кажи. Листа може да ти помогне, но ако го кажеш ще ти олекне. Все пак не всичко в живота е заблуда

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...